Радо ле, Ма́врувице ле

Текст

—Радо ле, Ма́врувице ле, ста́ни ми, Радо, о́тори, че ве́ке ми е дудя́ло от тява силни дъ́ждове! Рада отвътре повика: — Ня м'ясаш Ма́вер кехая, ми м'ясаш Гьоргя хайдутин! — Още ле, Радо, да викам, още ле вънка да сто́я, та да ме бият вя́трове, вя́трове студени́цето, и да ме ка́пят капките, и мене и мойто конче? Лъ́га я Гьорги, мами я, и кя се Рада прялъ́га, та стана и му ото́ри, като вратата отключи, ня флязе Ма́вер кехая, ми флязе Гьорги хайдутин, с хайдушка пушка на́рамо, с чифте пищов'я на пояс. Гьорги на Рада думаше: — Давай ми, Радо, гизди́ло, дет ти го, Радо, дадаха, кога те, Радо, глави́ха! — Прощавай, Гьорги, немаме, гизди́лото е на овце! — Мене ме, Радо, ня лъжи, ми си хубаво припомни, кога бе булка под було, и те от цръква довеха, пред къщи хо́ро сторихте, и ти хорото одеше, я пък баба ти думаше: — Подръпни, булко, булното, да ня се гледа гизди́ло, че Гьорги ходи низ хо́ро!