Сино Стояне, Стояне

Текст

Сино Стояне, Стояне, кат ляжиш девекь години, кажи си, сино, гря́хове, да ти душата излязе! — Мале ле мила, майчо ле, знаеш ле, мале, по́вниш ле, когато бяше зла зима, зла зима, лоша година, кило бе жито сто гроша, ведро́ бе мляко педесекь, мя́ра бе вино шеесекь, пък ние бяхме, мале ле, седемна́десте овчяря, все и́збор млади юнаци, овце от сипка измряха, пък кучетата от гана, и овчярето о́тгладе, та саде трима станахме, ние се чудом чудехме, како да правим, да сторим, та че се, мале, събрахме на великият четвъртък, млади хайдутке станахме и вяра клетва сторихме, когото стигнем и срешнем, под калъч да го туриме, и ние, мале, срешнахме, двамина, двама зелени, със малко мъжко дя́тенце, ние хми зехме дя́тето, зехме го и го заклахме, пекахме, опекахме го, сеннахме да го ядеме, таткого дъвче, преглъща, майката дъвче и плюе, та че ги, мале, вързахме, единьнят, мале, над пътет, другият, мале, под пътет, да гледат, да се ня видят, да викат, да се ня чуват, ходихме девекь годнни, като се, мале, въ́рнахме, дето майката въ́рзахме, бяла лозина израсла, със бяло грозгя вта́сало; дето таткото въраахме, църна лози́на израсла, със църно грозгя вта́сало; и вършето се събра́ле, дето дятето заклахме, и я лози́ни отсякъх, църно ме кърве опръска. — Стояне, сино, Стояне, ми тва бе, снно, кака ти, кака ти и калеко ти, и тойто име Стоянчо!