Стратиювата майчица

Текст

Стратиювата майчица нис го́ра в го́ра ходяше, по студените кладенци, по хайдушките кури́и, та си гората питаше, гората и планината: — Ня видяхте ле Страти́то, Страти́, страшният хайдутин? Гората шуми и мълчи, кладенци текат, бълбукат и нищо ня хи продумват; сам си се Страти́ обади от енна гъста дъбра́ва, от енна тевна курия: — Тука съм, мале, що ти съм? — Хайде се, сино, остави, от тоя грозен занаякь, грозен занаякь, хайдутлук, че веке ми е додя́ло, от тва ми пусто жандарче, ката день да ми дохо́да и да ти плаши жената, жената, дремните дяца! Страти майким си думаше: — Маю ле, стара майчице, лесно се в го́ра набива, мъчно се в се́ло завръща, ти кажи на жандарчето, да ня ми в къщи дохода, да ня ми плаши жената, жената, дремните дяца, че ако дойда във село, главата ше му о́дрягам!