Разболяла се Калинка

Текст

Разболяла се Калинка, та е боляла, лежала цяли ми девекь години, та е скънала, съдрала девекь постели, покриви и девекь пъстри главници. Калинкината майчица дремни си сълзи роняше над Калинкиното възглавье и на Калинка думаше: - Щеро Калинко, Калинко, ся лежиш девекь години, нито становаш - умираш. Майка не те е питала шу си гряхове сторила, гряхове още бядове? Калинка дума майци си: - Какво,мале ле,да кажа? Като бях малка глупава, залюбих младо чобанче и чобанче ме паряса, паряса, та ме напусна. Я ми се ядно наяди, та му запалих, мале ле, пълен егрекът с ягнета. Кога, мале ле, мръкнеше, та хми майките дойдеха, дойдеха, та забляеха, та кучетата лавнеха и овчарето ревнеха - слънцето в кърви пламтяше, месечината - в облаци! И сички мене кълняха: "Моме Калинко, Калинко, девекь години да лежиш, девекь години в постеля - на сламка да се подпираш, през игла да се провираш!"