Разбуляла се Калинка

Текст

Разбуляла се Калинка, та я ляжала, боляла цяли ми девекь години; девекь постели съдрала и девекь нови главнице, майка хи ше я попита: — Щеро Калинко, Калинко, майка ня те е питала, како си то́лкоф сгряшила, та ляжиш болна, нейолна цяли ми девекь години? — Мале ле, мила майчо ле, я велях да ти ня кажа, Ма като си ме пи́тала, я тебе право ше кажа, право ше кажа, ня лъжа: кога бях малка, глупава, я се с овчярче залюбих, че ме овчярче пар'яса, ти се за друга углави, я ми се мъчно нажали, нажали, ядно наяди, та че в гората отидах, та му кашлата запалих, кушара с малки я́гненца и девекь мальки телче́нца; като майките дойдоха, като бля́йнаха, ревнаха, овцяте за ягнятата, кравите за телчетата, та се земята трясяше и се небото дяляше, слънцето в кърви плуваше, пък мойто сърце́ лядя́ше! — Щеро Калинко, Калинко, девекь годиьи как ляжиш, и още девекь да ляжиш гряхове нямо́ш изкупи!