Разболяла се Настася

Текст

Разболяла се Настася, та е лежала, боляла цяли ми девекь мяшеца и девекь дене броени. Кака хи Моса ходеше на день ми светог Прокопа на гьоптепскят панагир, гъто госкьето доходат, госкьето, мусафирьето, та праматаре питаше: - Праматаре, та безиргяне, носите ли сирма и злато и теньки кърпи за дари - в недяля сватба ще правим? Та че се оттам завърна, та си във къщи отиде и на Настася думаше: - Сестро ле, Настасийко ле, хората думат сестро ле, че не си болна от болест, еми си болна от севда? Настасийка хи думаше: - Како ле, Мосо хубава, ко ме хората не вярват, ти баре няли ми вярваш? Като с посестримка предяхме в посестримката Баласа, чоляк на врата потропа, я станах, та му отворих. Кя влязе леля попагье. Шумната вяйка носеше и като влязе в стаята сичките наред биеше, биеше, люто кълняше. Мене най-вече биеше, биеше още кълняше, кълняше и ми думаше: "Моме Настасю, Настасю, ти дано мома не станеш, голяма мома с момите, ни млада булка с бульките!" Настася душа предава и на кака си думаше: - Кърпата ми да я дадете на Янча Майсторкостоолу, пръстенят ми да го дадете на Гьоргя Кермикчиолу!