Янка на Петка думаше

Текст

Янка на Петка думаше: - Хайде ме, Петко заведи на госке и на възвратки на майчинем ми селото! - Остой, Янке ле, почакай, доде се мине Коледа, Коледа и Свети Иван, тогава ще те заведам на майчинем ти селото. Чакала Янке, чакала та се минала Коледа, Коледа и Свети Иван. Петко на Янке думаше: - Стани се, Янке, примени на повратки да те заведам! Кя стана, та се премени. Станали, та са тръгнали, минали ряка Велека, пряели баир Влаховски. Петко на Янке думаше: - Върви, Янке ле, по-бръжко, че е Сърмашик делеко! - Не мога, Петко, да вървя - мене ми стана лошаво! Като в Сърмашик стигнали, Янке на врата почука и на майка си повика: - Стани ми, мале , отвори, че иде Янке хубава. Майка хи стана, отвори. Янке се на прагът хахърна и кат си панна, почина. Като я видя майка хи, майка хи панна отвътре, та и майка хи умряла.