Янка на Петка думаше

Текст

Янка на Петка думаше: - Хайде ме, Петко, заведи на госкье и на възвратки на майчинем ми селото! Петко на Янке думаше: - Почакай, Янке, почакай да се Коледа минеше, Коледа и Свети Иван - тогава ще те заведам! Чакала Янке, чакала, та се Коледа минала, Коледа и Свети Иван. Петко на Янке думаше: - Сбирай, Янке ле, рубата да те на госкье заведам, на госкье и на възвратки на майчинем ти селото! Станали, та са тръгнали. Вървили, шу повървили, минали ряка Коваче. Като окушът пряели, Петко на Янке думаше: - Върви, Янке ле, по-бръжко, че е Сърмашик делеко! Янке на Петка думаше: - Почакай, Петко, и мене, твърде ми стана лошаво, млого ме глава заболя! Като в Сърмашик стигнали, Петко на врата повика: - Стани ми, бабо, отвори, че водя Янка болнава, болнава, още трескава! Кя стана, та хми отвори. Седяли, шу са седяли, доде петлите да пяят, да пяят и да повторят и Янка млада простила. Янкина майка плачеше, плачеше и нарядаше: - Петко ле, душманине ле, бил си ни голям душманин, та ни дятето откъса! Кому си баба думаше - сега се сватба не прави, че ми е Янке болнава, болнава, още сипкава, сипката ще се разсърди, разсърди да я повърне!