Янакь му дойде калезма

Текст

Янакь му дойде калезма от Гьоргя и от Райолу на възвратките да поде, на Митрювите възвратки. Янакь на Станка думаше: - Стани се, Станко, примени, примени, та се прибели със чист копринен ръченик, с тенка книката престелка, че са ни, Станко, канили, канили и калесали у Гьоргя, у Райоолу на Митрювите възвратки! Я пък Станка му думаше: - Поди си, Янакь, самичек, я нема, Янакь, да дойда! Там има жени и други, и други жени за тебе - бре Мара, бре, Изамкина и Каля, бре, Бальозова! - Не бива, Станко, не бива, не бива и ти ще дойдеш, че Гьорги ще се разсърди, бре Гьорги, бре Райоолу! Янакь на Райка думаше: - Райко ле, калезмарю ле, речи, Райко ле, таткум си, таткум си чорбажията да готви манжи сякакви, сякакви манжи пригодни, ма да не готви сланина, че я със турчин ще дойда, с турчина - милязъмина! Станали, та са отишли. Седяли шу са седяли, Станка хи стана лошаво, кя на Янаке думаше: - Твърде ме глава заболя и глава, и клето сърце, стани ме, Янак, заведи! Станали и си отишли. Станка я зави за рожба. Доде петлите да пяят, да пяят и да повторят, Станка е млада простила.