Разжалила се Величка

Текст

Разжалила се Величка на Стояново кеурье и на Стояна думаше: - Любе Стояне, Стояне, стани, Стояне, да видиш твоите дремни дечица, дечица клети сираци - на вряме ненахранени, на вряме необлякани! Стани, Стояне, да видиш тохите лиси бивольлье на вряме ненапоени. на вряме ненахранени, на вряме ненаемени! Стани, Стояне, да видиш твоето конче хранено, в темно яхърье вкарано, на вряме неназобено, на вряме ненапоено! Стоян се от гроб обади: - Мари Величко, Величко, мари махни се оттука, оттука от кеурьето! Мари стига ми наряда - кътя день, къта събота! Душата ми бе във раят, та ти я тури в жендемът от твойте сълзи кървави, с твойте жални плачове! И ми кяурят прокапа, та ми ръкаве намокри, не мога да се обърна! Стани си поди във къщи да си бивольлье продадеш, да земеш бяла пшеница, децата да си нахраниш, децата да си облечеш. Кончето да си продадеш, да земеш жълти ялтъньнье, да ги, Величко, проводиш на светогорски манастир, да ме,Величко,споминат владици и калугери! Кя на Стояна думаше: - Стани, Стояне, да видиш твоето булче хубаво - какво е,любе,станало от твойта стара майчица! Дайма ми дума на инакь: - Мари Величко, Величко, мари, стига се премяня, стига си ходи вън-вътре, стига ми хлопа котлите, стига ми кърца вратите! Църна си като циганка, дремна си като шикалка, сникната като Махяда!