Имала майка, гледала

Текст

Имала майка, гледала до деветина синове и енна Дойке петимна. Отде се чума задала, та ги сичките умори. Сал един Коста остана и енна Дойкя хубава. Дойч: ца са я искали през девекь горье-загорье, през девекь села в десето. Майка хи не я даваше, ма Коста сила правеше и на майка си думаше: - Дай я,мале ле,придай я! Я ходя, мале, праматар, та сички села обходам. Сал във Велона не ходя, ма чунким Дойке ще поде и там ще конак да сторя, начесто ще я довеждам, на тебе, мале, на госкъе. Как се майка му излъга, та даде Дойкя петимна през девекь села в десето, през девекь горье-загорье. Като сестра си заведе и легна Коста, та умря - църна го чума удари. Костова майка раняше, къта утрина на гробье, на Костовото кеўрье, раняше, Коста кълняше: - Да даде госпокь, Коста ле, земята да те изфърли, дет ми Дойчица пропъди в далечната Велона, та ме самичка остави! От млого клетви майчини, от жалните хи плачове, кя го земята не прие и той се богум молеше: - Боже ле,милни господи, вейке ми додя, боже ле, майчини клетви да слушам! Пусни ме, боже, прястори, сестрица да хи доведам: звяздите ще са шахакькье, месечината - мартирье! И той го госпокь послуша, та дигна Коста от гробът. Той стана Коста вятрище и за Дойчица отиде в далечната Велона. Коста сестрици думаше: - Стани се,Дойке,примени пре майка да те заведам, че се майчица затъжи. Станали, та са тръгнали. Върви Дойчица и мълчи, слуша пилцяте как пяят, как пяят и как повтарят: "Де се е чуло й видяло живо с умряло да върви!" Като край село стигнали, на краят, та пре гробьето, Коста на Дойке думаше: - Върь си,Дойчице, самичка, я ще се от пъкь отмахнем, че си ножове забравих, ножове, та в гробьето! Кя си Дойчица отиде на майчинем си портите и на вратата повика: - Мале ле,мила майчо ле, стани ми,мале отвори! Кя се майка хи обади: - Чумо ле,църна и грозна, чумо ле и неранзо ле, стига ме лъга и мами, кя е Дойчица далеко - през девекь горье-загорье, през девекь села в десето! Дойчица хи пак заповтори - Мале ле,мила майчо ле, стани ми,мале, отвори! - Чумо ле, църна и грозна, остой, чумо ле, почакай доде петлите да пяят, да пяят и да повторят - тогава ще ти отворя! Кога петлите пропяли, пропяли и повторили, стана майка хи отвори. Като си видя Дойчица, майка хи панна отвътре, Дойчица панна отвънка, та са и двяте умряли.