Имала майка, гледала

Текст

Имала майка, гледала до деветина синове. Отде се чума задала, та ги сичките умори. Сал един Коста остана и енна Донка петимна. Коста праматар ходеше, дремна прамакя носеше, от село на село ходеше. Редома конак имаше, сал във Велона немаше. Коста майци си думаше: - Мале ле,мила майчо ле, в която село да пода, редома конак си имам. Само в делечна Велона, само там конак си немам. Да дадем, мале, Дончица във далечната Велона, та и там конак да сторим! Я ще я водя начесто на тебе,мале на госкье! Как се майка му излъга, та си Дончица ожени в тъва делечна Велона. Като сѐстра си заведе и Коста легна, та умря - църна го чума удари. Костова майка ходеше, къта ўтрина на гробье, ходеше, Коста кълняше: - Коста ле,янатема те от мене и от господе, дето си Дончица дадахме на далечната Велона, та ме сам-сама остави! Коста се богум молеше: - Стори ме,боже,прястори - кеурят, боже, на конче, пък пръстта дремна прамакя, та че ме дигни да стана, да пода Донка да зема пре майка да я заведам, та стига ме е кълнала! Де стоял госпокь, та слушал, направи кеур на конче, пък пръстта - дремна прамакя. Отиде Коста в Велона и на Дончица думаше: - Стани се,Донче,примени майци на госкье да дойдеш, че се майка ни затъжи! Станали, та са тръгнали. Вървили, шу са вървили, набили гора зелена. Пиле на дърво пяяше: - Де се е чуло й видело жив чоляк с умрял да върви! Донка бате си думаше: - Слушаш ли,бате,тва пиле шу дума и какво казова? Пък той хи Коста думаше: - Върви,Донче ле,ми слуша - тука в далечна Велона така си пеят пилцяте! Вървили, шу повървили Донка бате си думаше: - На пръст ми,бате,мерисащ! Я пък Коста хи думаше: - Въ ви,Донче ле,не бой се! Сноще си на пъкь замръкнах, на кално място полегнах, та си дрехите окалях, затва ти на пръст мерисам! Бързай, Донче ле, да вървим, зарана в село да стигнем, та да ни майка отвори! Вървяли и са бързали, с мракът са в село стигнали. Като на края отишли, Коста на Донка думаше: - Ти върви напреж,Донче ле, я ще се тука отмахнам, че тука пасях кончето, та си ножове забравих - ще пода да хи потърсям! Като е Донка стигнала на майчинем си дворите, кя на вратата почука и на майка си повика: - Стани ми,мале отвори, че ти на госкье доходам! Донкина майка думаше: - Чумо ле, църна и грозна, стани се махни оттука! Девекь ми сина умори що искаш още от мене! Донка е млого далеко, кой ще я Донка доведе! Донка хи пак заповтори: Стани ми,мале, отвори, мене ме бакю доведе! - Стига ме лъга, чумо ле, сега е вейке година, откак съм Коста гробила! Как може умрял да стане, да ми Дончица доведе? Като чу Донка майка си, Донка се млого уплаши и панна Донка, та умря. Майка хи стана утринта, та си вратата отвори и като виде Дончица, че е на врата умряла и кя е паннала умряла.