Стоян майци си думаше

Текст

Стоян майци си думаше: - Да знаеш, мале, да знаеш, да знаеш, ала не знаеш, каква ми мома дохода деньня ми на планнището вечер ми на свървището! От делек иде - мечка е, пре мене дойде - мома е, мома с бяли хустане, с тенка книката престелка, със чист копринен ръченик! Пре мене иска да сенне и иска да се залюбим! Мама Стояну думаше: - Синко Стояне, Стояне, тва не е,синко,девойка, еми е пуста змеица, зменца, златнокрилица, та иска да се земете! Сино Стояне, Стояне, ти га я вилиш, че иде, засвири жално с кавалът, засвири жално и милно. Змеица ще те попита: - Любе Стояне, Стояне, оти ми свириш жалничко, жалничко и кахърничко? Я пък ти, сино, ще речеш: - Змеице златнокрилице, как да не свиря жалничко, жалничко и кахърничко! Сега са девекь години, имаме крава ялова, нито се от бикь оставя, нито със теле излиза! Както му майка наръча и Стоян така направи. Като я видя, че иде засвири жално с кавалът. Змеица пита Стояна: - Любе Стояне, Стояне, защо ми свириш жалничко, жалничко и кахърничко? Пък той хи Стоян думаше: - Змеице элатнокрилице, сега са девекь голини имаме крава ялова - нито я бикът оставя, нито със теле излиза! Кя му змеица думаше: - Любе Стояне, Стояне, майка ти кажат знайница, знайница и омайница! Та няли знае майка ти на крава илач да стори, та да я от бик раздели! Да земе, любе, майка ти от девекь брода водата, та да напълни бял бакрач. Че да го, любе, изсипе на пътят, на кръстопътят, та че да рече, Стояне: - Кога се вода събере сичката в бяло бакраче, тогава - бикът с кравата! Стояновата майчица, кя си илачът направи. Като бакрачът изсипа на пътят на кръстопътят, кя си се виком извика: - Кога се вода събере сичката в бяло бакраче, тогава Стоян - с зменца, змеица - златнокрилица! Другата утрин змеица отдалек стои и гледа, жалном Стояну думаше: - Любе Стояне, Стояне, как бе майка ти по-хитра, та ме майка ти излъга и не двамата раздели!