Да знаеш, мале, да знаеш

Текст

— Да знаеш, мале, да знаеш, да знаеш, яла ня знаеш, каква ми мома дохо́да, вечер ми на свървището, деньня ми на планнището, ут делек мечка щревница, ут близо мома с хустане, ямурлукът ми подига, та че пре мене легнова. — Сино Стояне, Стояне, тва не е мома хубава, ями е, сино, зме́ица, ти га я видиш, че иде, стори се жален, кахърен, кахърен и касафетен, зме́ица ше те попита: — „Любе Стояне, Стояне, шу ми се гледаш кахърен, пък ти хи речи, Стояне: „Имаме крава я́лува, сега са до три години нито се от бик отдя́ле, ни подир те́ле тръгнува!” Стоян майка си послуша, кату е дошла зме́ица, кя на Стояна думаше: — Любе Стояне, Стояне, шу ми се гледаш кахърен? Япък Стоян хи думаше: — Имаме крава я́лува, сега са до три години, нито се от бик отдяле, ни подир те́ле тръгнува! Змеица дума Стояну: — Да сбере, любе, майка ти, от девекь брода одата, и от морето пената, и на горъта лискето, и на зем’ята тревъта, и да хи свари майка ти, в гърне не обжарено, в къща запустялица, и да хи, любе, прекара през куле паратисано, и да кравата омие, на два ми пъте разпъте, хем ше се от бик отбие, хем подир те́ле ше тръгне! Стояновата майчица кя си горъта пряброди, и си ли́скето събрала, и на зем’ята тревата, и’от девекь брода одата, и на морето пя́нъта, тъче е сичко свърила, в гърне не обжарено, в къща запустялица, и хи пряс куле прякара, пряс куле паратисано, и е Стояна умила, на два ми пъте ра́зпъте. Стоян овцяте запланни, засвири медно кавальля, змеица иде отгоре, и на Стояна думаше: — Любе Стояне, Стояне, кък бе майка ти по-хитра, не ме е как не раздели, ят ме е как ме излъга!