със очи низко да гледа

Текст

със очи низко да гледа, със уста благо да дума. Стоян майци си думаше: - Мале ле,мила майчо ле, да знаеш, мале; да знаеш, да знаеш, ала не знаеш "Поди ме,мале, ўглави за баш момата в селото, за башат хубавелката!" Отдето мине, сино ле, Стояновата майчица кя на Стояна думаше: - Сино Стояне, Стояне, и мълчах, сино, и търпях, ма сега ще те попитам: кога на майка ще речеш. отдалеч иде - мечка е, наблизо дойде - мома е, мома със бяли хустане, с тенька книката престелка, със чист копринен ръченик, та ми на скутът сеннова и иска да се залюбим! - Стояне синко, Стояне, ми тва е,сино,змеица, эменца - златокрилица! Гъто ти дойде на стадо да повниш да я попиташ: Змеице-златнокрилице, имаме крава ялова, сега са девекь години - нито със теле излиза, нито се от бик оставя! Като на овце отиде, Стоян эмеици думаше: - Змеице-элатнокрилице, имаме крава ялова, сега са девекь години - нито със теле излиза, нито се от бик оставя? Змеица дума Стояну: - Любе Стояне, Стояне, да сбере,любе,майка ти от девекь брода водата и от морето пената, кравата да си накърми: ели със теле ще изля, ли ще се от бик остави! Стоян се от овце завърна и на майка си разправи какво му змеица наръча. Стояновата майчица кя стори бильлье разделно, та си Стояна накърми и го на овце опрати. Като го видя зменца, надалеч стои и плаче и на Стояна думаше: - Любе Стояне, Стояне, де изля, любе, майка ти, от мене, любе, по-хитра, та те от мене раздели!