Омала ми панна, любе Златко ле

Текст

- Омала ми панна, любе Златко ле, омала голяма, омала голяма, любе Златко ле, омала за тебе! Та де да те видя, любе Златко ле, че отдолу идеш, че отдолу идеш, любе Златко ле, отде какине си, та нагоре ходиш, любе Златко ле, къдя майчине си, бяла избелена, любе Златко ле, бяла пременена, и се крехто смяеш, любе Златко ле, и се крехто смяеш! Зех се та отидах, любе Златко ле, на нашето гумно, дано да те видя, любе Златко ле, че ти коне караш с два бяли хустане, любе Златко ле, с кийката престелка! Та там си заварих, любе Златко ле, твойте до двя сестри - Мара и Марулка, любе Златко ле, че за тебе плачат: "Горка наша сестра, любе Златко ле, дето я оставихме, сама без три деня, любе Златко ле, сама без три деня, та си я юбзеха, любе Златко ле, юди-самовили!" Га на цръква пода, любе Златко ле, мястото ти гледам, мястото ти гледам, любе ЗЛатко ле, ма тебе те нема! Златко младоженко, любе Златко ле, над глава ти стоя, с булгарье ти свиря, любе Златко ле, дано да ме чуеш, та да ми попяеш, любе Златко ле, от твоите песни! - Слушам, слушам, любе Тофтисе, ала колай нема. Бялото ми лице, любе Тофтисе, синя мухла стана, църните ми очи, любе Тофтисе, мъгливо те гледат. Кълни да кълнеме, любе Тофтисе, моя й твоя майка, дето ме оставиха, любе Тофтисе, сама без три деня, сама без три деня, любе Тофтисе, сама - без неделя, та си ме обзеха, любе Тофтисе, юди-самовили!