Андончовата майчица

Текст

Андончовата майчица кя на Андонча думаше: – Сино Андончо, Андончо, сега си девекь години откак си момче излягнал, оти се,сино,не главиш, не главиш, сино, не жениш, ли искаш млого хубава, ли млого да е богата, ли млого да е работна? Андончо дума майци си: – Мале ле,мила майчо ле, ти кат ми си питала я тебе право ще кажа: вряме ми дойде и мина и не ща да е богата, нито пък млого хубава, ми искам, мале, ми искам двя сърца енно да станат! – Андончо, момче хубаво, ми пита, сино, майка си, еми попитай слънцето, той ще ти каже, сино ле! Андончо слънце попита и той му слънце казало: – Андончо, момче хубаво, ти кат ми си питало я тебе право ше кажа. Неска е клета събота, утре е света недяля, та ще се булка венчяе вашта, Андончо, комшийка. Най-напред тебе ще дексат млад калесарин да станеш, пък той ще зетят загине, ти ще му земеш булката. Нехино сърце и твойто двя сърца енно ще станат! Га се, Андончо, премениш млад калесарин да станеш, ти на майка си наръчай: "За булка, мале, заготви, че булка ще ти докарам!" Съмнало света недяля, най-напред него дексали и той се Андончо премени и на майка си наръча: – Да речеш,мале,на батка да фати крава ялова, да фати да я заколи, пък ти сватбаре дочакай! Като във цръква отишли и зетят вътре загина. Андончо дума попове: – Турите мъртвец настрани, вянчейте мене с булката! Попове го послушали – венчали него с булката.