Стояновата майчица

Текст

Стояновата майчица кя на Стояна думаше: - Сино Стояне, Стояне, кога майци си ще речеш: "Поди ме, мале ўглави за баш момата в селото?" Оти се,сино, не главиш, не главиш, сино, не жениш? Ли пари не си спечелил, ли раонь не си набройл? Стоян майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, той нема мома в тва село, в тва село мома за мене, за мене, за каквото мене! - Сино ле,е бре Стояне, каква я искаш,сино ле - млого ли да е хубава млого ли да е работна, ли да е,сино болярка? - Мале ле,мила майчо ле, я не ща,мале,я не ща ни млого да е хубава, ни млого да е работна, ни да е,мале,болярка! Току я искам, мале ле, двя сърца енно да станат, двя ўста енно да думат. Каквото рече единьньет другият да го кабули, каквото река - да рече, каквото рече - да река. Отдето міне, мале ле, със очи низко да гледа, със ўста благо да дума, хората да хи завидят! Стояновата майчица кя на Стояна думаше: - Сино Стояне, Стояне, той нема мома в тва село, в тва село мома за тебе. Стояне сино, Стояне, ти имаш, сино, побратим, побратим ти е слънцето, поди го, сино, попитай. Той гряе, синко, високо, високо и наделеко, за день си дюньнье обхода - той знае мома за тебе! И Стоян стана отиде, та си на слънце думаше: - Слънце ле,побратиме ле, ти като гряеш високо и като гледаш широко, нема ли мома за мене, за мене, за каквото мене: я не ща да е хубава, нито пък да е болярка, ми искам, слънце, ми искам двя сърца енно да станат, двя ўста енно да думат! Слънце Стояном думаше: - Стояне, побратиме ле, та има, та бельки нема - твоето близко комшийче! Оти ме нодень не пита, че неска хи е сватбата? Ти имаш конче бързато, я ще го сторя фъркато, та бързай, та надбързувай дано я свариш на цръква, яко ня на венчаваньнье, баре ми на даравяньные! Вървял е Стоян, бързал е, та я на дарба завари, тамънь дарове дарява. Стоян отвънка повика: - Сватове, вие кумове, нека булката излязе, та да я дарба подаря! Сватове вънка изляха и на Стояна думаха: - Слязи, Стояне, от конят, та ела влязи навътре и тебе дарба да дарим! Я пък Стоян хми думаше: - Ние го едекь имаме булката вънка да изля, та да я дарба подарям, че сетне мене да дари! Булката вънка излязе, Стоян я фати за ръка, за ръка, за десна ръка, че я на конче преметна и на сватове думаше: - Яжте, сватове, и пийте - булката ресикь сторите! Сватбата бе Иванова, булката е Стоянова!