Андончовата майчица

Текст

Андончовата майчица кя на Андонча думаше: - Сино Андончо, Андончо, оти се,сино, не главиш, не главиш, сино, не жениш, ли ти е вряме не дошло, ли нема мома за тебе? - Дойде ми вряме, мале ле, дойде ми,мале,и мина, ма нема мома за мене! - Каква я искаш, сино ле, млого ли да я хубава, ли млого да е работна, ли млого да е богата? - Не ща я,мале, не ща я ни млого да е хубава, ни млого да е работна, ни млого да е богата, еми я искам, мале ле, двя сърца енно да станат, да станат, да се преслядят! - Сино Андончо, Андончо, ти имаш вярен побратим, вярен побратим - слънцето. Ти стани рано в неделя, та се прямени, нареди, обязди конче хранено, та на изтока да подеш и си Слънцето попитай има ли любе за тебе? Както му майка наръча, Андончо така направи. Слънцето дума Андончу: - Андончо, побратиме ле, той има любе за тебе, яла е, холам, делеко, делеко - та в крайнина, в крайнина - чак на захода. Остай дето е делеко, еми е още главена. в недяла ще се венчае. Ти стани рано в недяля, обязди конче хранено, да бързаш и да пребързваш, булчето на двор да свариш. Тие, Андончо, ще рекат: "Ние го едекь имаме чуздинче от конь да слягне булчето да ни целуне!" Пък ти, Андончо, ще речеш: "Ние го едекь имаме булчето на конь качваме, булчето да ви подарим!" Ти конче назъкь обръщай - булчето да си открадещ!