Шу сме пъкюм пътували

Текст

Шу сме пъкюм пътували, темни нъщи преминали, кал и трява претъптали, мед и масло пребъркали, та дойдахме татък долу у наш нина-господина, на врата му похлопахме, на къркелят почукахме. Ние рекахме, че той е сърдит, че той е гневит. Той не бил сърдит, той не бил гневит, той отскочи и подскочи, на ноги не дочака, та не дари тази сита-вита колачина! Която го е мясила и китила, та е нас дарила да я дари госпокь синковци и щерковци - моми русокоси, златокоси с калещници и дарещници да я канят, подканят. Кя да се носи, подноси като мома с пъстро перо, като юнак с накривен калпак пред момини равни двори! Вие, момци, благословете! Амин! Ако му е мало-млого на нашего нина-господина, да го дари госпокь ждребилна кобилка по зёмя бързата, по небо фърката. Той да я язди, възязди, та отиде татък долу на висската могила, там да намери млада бога, че дарува сребро и злато кому с паничка, кому с лъжичка, кому с ляшникова шорупка. Нашего нина дарила с кило, кило и половина - с шуменското кило, та му къщата ври и кипи като зиме мразът, като лете пекът. Като Свети Костадин кога летне силен дъжд как е за файда и берекет, тъй да са за файда и берекет и тия момци та вечер! Вие, момци, благословете! Амин! Ако му е мало-млого на нашего нина-господина, да го дари госпокь два ола като два ангела. Да поде татък долу, татък долу в равно поле да заоре равни ниви да засяе рай пшеница, да я женат мальки моми, мальки моми криволянки, мальки момци кривошапковци. Той си сяе рядки редове, тие си никнат чести редове, рядка нива - чести кръстини, в кръстините - грейчица, под грейчица - люльчица, във люльчица - момченце с позлатено пръстенче! Кога момченце порастне на десната му ръка балтийка, на рамцето му гегичка. Татко му го провада към църноки-пъстроки козички, пък той си бяга към църноки-белоки момички както татка си, както стрика си на млади години. Вие, момци, благославейте! Амин!