Добра пътя пътувахме

Текст

Добра пътя пътувахме, тъмни нощи пребъхтали, кал и вода претъптали, уморени, отрудени, запаннали. Навред дето ходихме - навред бе добре. Тука дойдахме у нашетог нина-господина, на вратата почукахме, на къркелят потропахме, та го разбудихме от дълбок сън. Ние си помислихме, че той ще ни се сърди и кара, пък той не посрещна весел и засмяен. Той се надяваше за добри госкье коледаре, та не покани да флягнем. Нагости не, послужи не, повеселихме се, и той самичък беше весел. Силен вятер духаше, вие бога славейте! Амин! (Изговаря се хорово от цялата коледарска дружина) Че си стана от тарпезата, че запретна бяли ръкаве, засука златни скутове, та ни дари добра дара, добра дара - ведро вино, на виното - везан месаль, на месалят бял пшеничен колак, колакът със стафиди набучен. На колакът - тлъста кокошка, варена, пекана, нам нарекана. Да го благослови госпокь с двяте си ръки! Кой отдето мине - за него да пита! Да му даде госпокь иманьнье, иманьнье - с двяте си ръки Да му е жива ваклата стопанка, да му хариса госпокь енна църнока девойка! Той нам давал, госпокь дваж помагал! Да му даде госпокь добри и честни синковци и дъщерковци, да хи глави и жени през девето и десето село! Да се дига и ходи на врана коня, със сини седла, с позлатени стърменьнье! Да го калесват да кръщава и венчава. Той да се носи и подниса като мряна риба в дълбиньнье, като сокол във вишине! Силен вятер духаше, вие бога славейте! Амин! Още му даде госпокь криво орало и босилков остен, че разора и разкопа длега-длега нивица, на нивата купни се превалят, купни се превалят, кръстини се преклаждат. Край малката нивица - крушка, на крушката - люлька, на люльката - момчец, момчец като златен божи кръстец. На рамо му кован кривак, на плешки му чанта с теньки игли изписана. Баща му го гони по високи горье, по дълбоки дольлье - овце да пасе, кози да бръсти, пък той да бяга по църноки девойки, като баща си на млади години! Наречникът повдига парата, която му дават: Това дукато, ако бъде рязяно - рязани му кошари, ако бъде цървено - цървени му кобили, ако бъде бяло - бяли му эвчици, ако бъде сребърно - сребро му се ляло и ковало пред прага като лед на Ивановдень! Силен вятер духаше, вие бога славейте! Амин! Да му даде госпокь от енно хильляда! Сичко що фата - ялтън да стане, в къщата му кяр и берекет да има, да е пълно и равно - догодина, до амина! Да наспори госпокь тва дето нам даде! Да му са пълни и равни хамбаре, да му се ляе и прелива виното, да му близни стадото, да му са пълни дамове и егреци! Къщата му да е отворена за сякого, се засмян и весел да бъде, да посреща и опрата госкье! Да му се прочуе името от Дунава до Цариграда, кой отдето мине за него да пита, вратата му деньня и нъщкя да се не затваря! Никой сирмах, болен и неволен празен да не се връща от къщата му! Който веднаж го види - до жиокь да го повни! Да се радва на младините си, да остаряе, да побеляе като сърна под опашката! Да му помага госпокь да види внуци и правнуци! « Силен вятър духаше, вие бога славейте!