Шу сме пъкюм пътували

Текст

Шу сме пъкюм пътували, темни нъщи преминали, кал и трява претъптали, мед и масло пребъркали, и сме дошли тука долу у наш нина-господина, у негови равни двори, на негови равни двори, на негови чемшир порти, почукахме, потропахме. Той не бил сърдит, той не бил гневит - той скочи, подскочи наноги не дочака и не дари тази сита, вита колачина! Тази майка, която го е месила-китила, да я дари госпокь синковци, щерковци с калещници, дарещници те да я канят, подканят, кя да се носи, подноси като овца с вакло ягне, като момък с подкован кривак пред момини равни двори! Дарил го е госпокь ждребилна кобилка по земята по-бързата, по небото фърката! Той я язди, възязди, та отиде татък долу на широко равно поле, засято с рай пшеница, с рай пшеница - кутрулица, дет я женат мальки моми, мальки моми-криволяньки, мальки момци-кривошапковци. Рядка нива - чести кръстини, в кръстините - грейчица, под греичица - люльчица и в люльчица - момченце с позлатено пръстенче. Кога момченце порасте татко му ще го провада към белоки-пъстроки козички, пък той ще бяга към белоки-церноки момички като татка си, като стрика си на млади години! Вие, момци, благословете! Амин!