Мама Стояну думаше

Текст

Мама Стояну думаше: - Сино ле,е бре Стояне, оти си жален кахърен, кахърен и касафетен? Вечер ми жален доходаш, утрин ми жален тръгноваш! Проскефълът ти, Стояне, с кървави сълзи обронен! Стоян майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, я велях да ти не кажа, ма чунким ми си питала - я тебе право ще кажа: сега са,мале,сега са, сега са девекь години откак съм тръгнал със овце. Деньня ми,мале,дохода, деньня ми на планнището момиче с бяли хустане, с тенка книката престелка, та ми на скутът сеннова и иска да се залюбим. Нъщкя ми, мале, дохода балабан мечка с капистра, та ми на стърга сеннова - и иска да се поборим! Кучета не я залават, овчаре не я огадат. Мама Стояну думаше: - Синко ле, е бре Стояне, тва не е мома, сино ле, каква ми мома дохода на мойто стадо голямо - деньня ми на планнището, вечер ми на свървището: еми е пуста змеица, змеица - златнокрилица, та иска да те залюби, залюби да се земете! Кя кога дойде,сино ле, ти да я,сино,попиташ: Змеице-златнокрилице, сега са девекь години, имаме крава ялова - нито се от бик оставя, нито със теле излиза? Кя му змеица думаше: - Любе Стояне, Стояне, да земе, любе, майка ти: от Църно море пената, от лява перница водата и от ливатьтье росица, кравата да си накърми, да се от бици остави! Стояновата майчица кя не накърми кравата, еми поръси Стояна, да го майка му отдели от тъва пуста зменца. Кя като дойде змеица и на Стояна думаше: - Стояне, любе Стояне, шу е майка ти знайница, знайница и омайница, та ме,любе ле,измами и ме от тебе отдели!