Събрал бе Стоян, събрал бе

Текст

Събрал бе Стоян, събрал бе до седемдесекь юнака. Още му седем трябваха и той ги по пъкь навакса. Нарами тенько шушене, та че ги Стоян подведе, отвън ги село изведе, че си се назъкь обърна да види прелягат ли го? Та прелягат го - ми колко! И той ги Стоян заведе в пустата гора зелена, дето ми чуляк не ходи, дето ми петел не пяе. Цяло са лято ходили, ходили - казандисвали, дошло е вряме подзимно, подзимно, по Димитровдень, голяма зима паннала. Дружината му думаше: - Стояне, млада войвода, нема ли село тъдява, я село, холам, я чуфликь да подем да се поднячим - от мраз, Стояне, ще измрем! Стоян дружину думаше: - Дружино вярна сговорна, той нема село тъдява, ни село, холъм, ни чуфликь, ми има близо манастир, манастир "Света София". Вратите му са железни, ще подем да се помолим, дано се сами отворят и ние вътре да влягнем, да влягнем да се поднячим. Отишли, помолили се - сам се манастир отвори. И тие вътре влягнали, влягнали, огънь стъкнали. Стоян полегна, та заспа, дружината му станали, та комизните свалили, на огънят ги турили. Сам се манастир затвори, затвори, не се отвори. Стоян се сепна, събуди, той на дружина думаше: - Дружино вярна,сговорна, хайдете да се молиме, молиме и обрицаме: която беше от дърво - от сребро ще я направим, която беше от сребро - от ялтън ще я изляем! Паннали, помолили се, сам се манастир отвори и тие вънка изляли. Бре де се дали, задали до девекь царски мулета, до девекь хазни носеха. Стоян дружину думаше: - Тукате вие,дружино, я ще самичек да пода, ще пода да се помолям, дано ни дадат енната, енната - най-подирната! Отишел, помолил хми се, тие му нищо не дават. Като се Стоян разсърди извади сабя френгия - остра се сабя вияше, на гора връшье сечяще и на дружина думаше: - Ёлате вие,дружино! Сичкото ще го земеме, в манастир ще го занесем, в манастир - "Света София!"