Сеннал е Стоян да яде

Текст

Сеннал е Стоян да яде със старата си майчица с младата си къщница и дремните си дечица. Сичките ядат и пичг, Стояновата майчица, кя ни яде ни пие, ни дума, ни хоратова. Стоян майци си думаше: – Мале ле, мила майчо ле, сичките ядем и пием, сал ти не ядеш, не пиеш, ни думаш, ни хоратоваш, манжа ли ти е несгодна, несгодна и неугодна, ли ти е вино несгодно? Я пък майка му думаше: – Сино Стояне, Стояне, и манжата е пригодна и виното е хубаво, ми слушам, синко, хората, че имаш дрехи хайдушки, хайдушки дрехи, юначки. Стани ги, синко, надени и майка да те погледа, да видя прелягат ли те! Стоян майци си думаше: – Имам ги, мале, имам ги, ма ко ги, мале, наденам ти ще се,мале, уплашиш, та ще гората набиеш. Калпакът ми е,мале ле, от цяла кожа вълчешка, дрехите ми са,мале ле, от девекь кожи мечешки!