Манол майка си думаше

Текст

Манол майка си думаше: - Мамо ле, мила мамо ле, чу ли,мамо ле,разбра ли, че мойта сестра Еленка дето е в Котел женена мъжка е рожба добила и го е,мамо,кръстила на мойто име Манолчо! Стани ми, мамо, събери моята гержик премяна и една чанта ялтъньне, ще ида, мамо, да видя моето име Манолчо, армаган да му занеса една ми чанта ялтъни. Майка му да ги наниже на златната му люлчица. Кога Манолчо заплаче майка му ще го залюляй, ялтъньнето му ще сдрънкат и Манол ще се залъже! Манолювата майчица тя си на Манол думаше: - Седи,синко ле,не ходи, че ти се канят, синко ле, бре котленските сеймени, канят се,ще те убият! Манол майка си не слуша, той стана Манол, та тръгна. Котел бе с кале градено, портите му заключени. Манол калето прескочи у какине си отиде, та на вратата послуша. Кака му Манолча люляше, люляше и му думаше: - Нани ми, нани Манолчо, нани ми голям да станеш като вуйчо си Маноля на триста души войвода! Манол се много зарадва, та си се силно провикна: - Сестро Еленке, Еленке, стани ми, сестро, отвори, че я си ида на госте Манолча, сестро, да видя, армаган да му донеса една ми чанта ялтъне, та да ги,сестро,нанижеш на элатната му люлчица. Кога Манолчо заплаче да го,сестро ле,залюлиш, ялтънето му ще сдрънкат, Манолчо ще се залъже! Еленка стана, отвори и на батя си думаше: - По-кротко, бате, говори, да не те чуят, брайно ле, бре котленските сеймени, че ти се канят, брайно ле, канят се да те убият! Още Еленка думаше чоляк на врата почука, почука, кротко повика: - Стани, Еленке, отвори! Еленка стана отвори - не вляли един и двама, ми вляли триста сеймени. Сичките стоят и гледат, никой не си се наема Маноля да си залови. Манол на турци думаше: Турци ле, вие сейменя, язи ви теслим направям, ялате, та ме фаните! Сваля си пушка бойлия, разпаса сабя френгия, откача чанта пискюлли, та я сестри си подаде. И го Маноля фанали, фанали, вънка извели. Три дни го низ Котел водили, три дни са телял викали: Събирайте се, котленци, сичките, мало й голямо, че си Маноля фанайме, Маноля баш хайдутинът, дето го дирим и търсим стана ми девет години. главата ще му земеме! Та се сбирали, трупали мало, голямо и старо да гледат Манол хайдутин. Манол на турци думаше: - Турци ле,вие сегменя, турците имат измола. Потпусните ми ръката да бръкна в десни жобове, я имам златна свирчица, със свирка да си посвиря, да ви, турци ле, покажа как се юнаци събират на Ирин-Пирин планина! Тие му ръка пуснали, Менол свирката извади, извади, та си засвири. Свирката свири, говори: - Брайно Милане, Милане, де да си,брайне,да дойдеш във Котел града голяма със мойта вярна дружина, че са ме,брайне,фатили котленски върли сеймени, главата ще ми отрежат! Още си Манол свиреше, свиреше, отсвирюваше, Милан с дружина довтаса, та при Маноля отиде и си на турци думаше: - Турци ле,вие котленци, я се на страна дръпните, Маноле да си кайдисам, кайдисам да го заколя! Още си Милан думаше, те се назаде дръпная. Милан при Манол отиде и си на Манол думаше: Я на ти сабя ръждава! Манол си отзе сабята и се надесно завъртя. Дор се наляво обърне той си сеймени наложи като на нива снопето, на нива,мале,ръжена!