Имала майка, гледала

Текст

Имала майка, гледала мила си сина Богдана и една щерка Еленка. Раснали, та пораснали. Богдан хайдутин отишъл, пък Еленка се ожени на едно село делечно. Мъжка си рожба добила и го Богдане кръстила, Богдане - на хайдутина. Ле зачул Богдан и разбрал, напълни чанта синчена с рубета и махмудета, че у Еленка отиде, у сестра си на госте, та на вратата почука, почука и хи повика: - Сестро Еленко, Еленко, стани ми, сестро, отвори, Еленко, да ти поседя и дарба да те подаря! Еленка стана отвори, та влязе Богдан хайдутин. Право на люлка отиде, та се над люлка наведе и на Богданча думаше: - Расни ми,расни,Богданчо, расни ми, голям да станеш като уча си Богдана! Кя му Еленка думаше: По-тихо, бачо, хортувай, да не те чуе свако ти, че ще те,бачо,предаде на котленските жандаре! Още си дума думаше и жандарето стигчаха, къщата хми сардисаха. Еленка дума бачо си: - Ми сега,бачо,ми сега, ми сега как ще да сторим? - Не бой се,сестро Еленко, не бой се,не страхувай се! Кога ме, сестро, поведат къдя пустото бесило и ти подире ще вървиш, сабя френгия ще земеш и да я криеш, сестро ле, край твойта сянька дебела. Кога ме дигнат на стола, кога ми въже накличат, пък ти, Еленко, ще речеш: "Недейте бяси брата ми, да се със него простиме, че ми е братле еннинко!" И ще ми сабя подадеш. Еленка така направи. Като му сабя подаде и той се Богдан развъртя, та си жандаре косяше като на чеир сеното и хми главите сечяше като на бостань карпузи. Сал ми е Богдан останал със сестра се Еленка.