Година, пуста година, мари

Текст

Година, пуста година, мари, зла и поморлива, мари, де дойде да не дойдеше, мари, та се гората напълни, мари, чисто ми млади хайдукькье, мари: Стратито от Панчарюво, мари, Попчето - Македончето, мари, Стоян от Мехмечкюво, мари, Киряк от Касабата, мари, и Маноль от Дерекюво, мари. Ходили, шу са ходили, мари, ловили, шу са ловили, мари, все башат чорбажинте, мари. Най-наподире фатили, мари, Гяковото момченце, мари, на Гякът хабер пратили, мари: - Нека ни Гякът проводи, мари, двясте до триста ялтъна, мари, Димчето да си пуснеме,мари! Пък той хми Гякът, проводи, мари, билник ракия с утрова, мари, и три кашкавала с опсике, мари. Тие като ги занели, мари, Страти войвода думаше, мари: - Най-напреж дайте на Димча, мари той най-напреж да сръмне, мари, от кашкавалът да късне, мари! Димчо на Страти думаше, мари: Страти ле, млада войвода, мари, мене ми татко не дава, мари, малък ракия да пия, мари! Пък Страти му думаше, мари: - Ти сръмни, Димчо, ти сръмни, мари, той я татко ти подмеди, мари, подмеди и я проводи, мари! Той дигна Димчо, та сръмна, мари, и се заваля, запърха, мари, като заклана кокошка, мари. Страти на Маноль думаше, мари: - Стани го, Маноль, заколи, мари, да не се мъчи, горкото, мари! Млого ми Димчо домиля, мари, кога ми Димчо рячеше, мари: "Пу̀сни ме,Стратѝ,пу̀сни ме,мари, при татка, Страти, да пода, мари, че се за майка затъжих,мари!"