Събрала се е събрала

Текст

Събрала се е събрала кържалийската дружина на Стоян Инже войвода, с Кара Колю байряктар, с Вълчан страшен хайдутин, с триста млади югаци, с три зелени байрика, всички с рунтави галпаци и с кавръклии мустаки – горе ми накрай Хаскюво, Хаскюво и Папаскюно. Трикькяче юнче печаха на ръженът го въртяха, със сланина го мажеха. Инже войвода думаше: – Дружино вярна сговорна, яжте, дружино, и пийте и се на варда имайте. Точите саби френгии, пълните пушки бойлии, глашите чифте пищови, че ни е пътят делеко, сахате четеридесте, пък ние ще го земеме, дружино, за дванадесте! Утре е празник личен день, личен день Свети Костадин, Костадин, Света Елена, нестинаре в огънь играят и колят бици курбане. Утрина рано ще раним, Хасекията да минем, в пуста Едига ще подем, Едига – Бояжикюво, Едига – Кючюк Стамбула, чуена и прочуена от Бяло море до Църно! Там има много боляре, боляре и чорбажии, еснафье – се бояжии, там има пара без мяра, там върви ялтън сто гроша, сто гроша, сто и двадесте – Едига да бастисаме! Утринта рано станали, вървили, шу са вървили, Хасекията минали. На пъкь гърчета срещнали, гърчета – едигачене. Инже гърчета думаше: – Гърчета едигачене, стои ли бяла Едига? Има ли тежки боляре, боляре и чорбажии, еснафье и бояжии. багрят ли както багреха, върви ли ялтън сто гроша, сто гроша, сто и двадесте, има ли в село българе, боляре ли са като вас? Гърчета думат на Инже: – Та стои, белки не стои, има и млого боляре, еснафье и бояжии, и багрят както багреха, че хми е занаякь да багрят, и върви ялтън сто гроша. Българе има по-малко и са сичките сирмаси, та на боляре работят, борчовете си изплащат – дядови, още таткови и най-подире и тяхни! Инже дружинум думаше: – Дружино вярна сговорна, карайте коне по-бръжко ранко в Едига да стигнем, с аелят хми да влягнем, с аелят, с говедата – никой да не ни угади! Вървяли шу са вървяли, стигнали бяла Едига. Аелят в село влизаше, Инже дружина думаше: – Дружино, мои момчета, бърже от коне слизайте и се в аелят пръсните да влягнем въенно в селото. Баби на цръква да сварим, младите булки на врисят, момите на хорището. Като в село влягнали, байряк срекь село забили, срекь село на мегдането. Телалин вика низ село: - Боляре и чорбажии, еснафье и бояжии, сичко си злато носите, кара грошове с шиници, и скъпа руба багрена, цошена и копринена, та ги войводу давайте, главите да си откупим, че ще селото запалят, запалят да го изгорят и нас до един изколят! Носили злато и сребро, с шиници кара грошове, купове руба багрена. Тогаз се Инже провикна: - Дружино вярна сговорна, слушайте мойта повеля: трошите порти, кепенци и пармаклии чардаци, грабите колко искате, българе не закачайте, българе, още българки, че си са роби болярски, болярски още зильлярски! Я клетва съм се закълнал, че ставам тяхън побратим, побратим още бранител, пазител и покровител, че един езикь имаме, енна ни майка раждала, енно сме мляко сукали! Тварили руба-денкове, мешинь дисаги - ялтъньнье, човали - кара грошове, тръгнали да си отиват. Вървяли, шу са вървяли, стигнали ряка Голяма, Ряката беше слягнала, дебели клади влечеше. Вълчан се с конят заплете - за малко да се удави. Като ряката минали Вълчан на Инже думаше: - Стояне Инже войводо, Стояне мой побратиме, хайде ме, Инже послушай тука кюприя да сторим, на хора хайр да бъде, с добро да ни запомнят! Още си дума думаха, най майстор Вълко насреща, насреща със чираците, със зимбилето през рамо на Самоково ходеха нови чардаци да правят. Вълчан на Вълка думаше: - Вълко ле,баш майсторе, Вълко ле, наимаш ли се тука кюприя да сториш - хората хайр да сторим! Вълко на Вълчан думаше: - Вълчане, баш хайдутине, Вълчане, чедо търновско, търновско и делиювско, защо ме викат баш майстор, ко не мо кюприя да сторя! И той го Вълчан пазари, даде му кесе ялтъньнье кюприя да си направи. Вървили мало ни млого, стигнали извор Пенгюво, Вълчан на Инже думаше: - Инже ле,млада войводо, да слягнем да отпочинем, конето да си напасем, студена вода да пием, и ние, холам, да ядем! Като пояли, попили, Инже дружину думаше: Дружина мои юнаци, по пъкь ме мисъл налегна зад бяли Дунав да минем, във Влашка земя да подем, във Влашка земя - Богданска, че там христяне царуват. Там ново село ще сторим, църни угари ще орем, бяла пшеница ще сяем и едри влашки махальки! Пък га се морабе зададе с руснаците ще се смясиме, с руснаци - донски казаци, с турците да се биеме, с турците, с поганците - народът да си отървем от това тегло незнайно! Каквото каза - тва стана.