Гьоргюва майка думаше

Текст

Гьоргюва майка думаше, Гьоргюва майка на Гьоргя: - Гьорги ле, учителю ле, чу ли,Гьорги ле,разбра ли, жандаре дошли в селото, жандаре - комиталаре, учительльето ще сбират и по-старите попове, ше сбират да ги обясят! Еми я, сино, еми я, еми я какво да правя, като си един на майка, та че си,Гьорги,учител? Де да те майка укрие - в сандък ли да те закличи, че в земя да те зарови - да те,сино ле,не найдат! Гьорги майци си думаше: - Мале ле,мила майчо ле, ко са ме,мале,писали, дето и да ме укриеш пак ще ме найдат, мале ле! Още си дума думаха и жандарето дойдаха, тие отвънка викаха: - Бабо ле,Гьоргюва майка, да изля Гьорги отвънка, оти ни млого трябова! Дорде майка му да изля, Гьорги по-напреж излязе. Тие му ръки вързаха и го надолу забраха. Гьоргюва майка плачеше и на жандаре думаше: - Жандаре, комиталаре, ко ви е зорят за пари - харкома пари ще ви дам, само ми Гьоргя пусните, че ми е Гьорги едничек! Пък жандаре хи думаха: - Бабо ле,Гьоргюва майка, ние ти не щем парите! Ние ни царят проводи учительльето да сберем, да сберем да ги обясим. Гьоргя го,бабо,предаде Едренцки гръцки владика, че българцко учел децата, българцко пяел в цръквата!