Гьоргюва майка думаше

Текст

Гьоргюва майка думаше, Гьоргюва майка на Гьоргя: - Гьорги ле, учителю ле, чу ли,Гьорги ле,разбра ли, жандаре дошли в селото учительльето да сбират и по-старите попове, да сбират да ги обясят. Гьорги ле, един на майка, де да те майка укрие - в сандък ли да те закличи, че в земя да те зарови, дано те, сине, не найдат? Още си дума думаше, отвънка чуляк извика: Бабо ле, Гьоргюва майка, къдя е Гьорги да дойде горе в горната махала, че там го викат жандаре. Той стана Гьорги, та тръгна и на майка си думаше: - Тръгновам, мале, тръгновам на Едренските бесилки! Да земеш, мале, да земеш, да земеш гребень в пазува, кога ме, мале, покачат, на Едренската бесилка чембасът да ми разчешеш, та че се викни, провикни, та издай силни гласове, да чуят мойте братлета, да дойдат мене да видят!