Събрале са се,събра́ле

Текст

Събрале са се,събра́ле на Гьоргьовото дугене сички Гьоргюви юлда́ше, юлда́ше и кафада́ре, да ядат, жанам, и пият, и за момите споминат, коя е мома най-бяла, най-бяла и най-цървена, най-тенка и най-висока. Гьорги хм и отговаряше : — Мо́ми са, холан, мо́ми са, Станка дядова Димова, и Ерина Напетулювдим, тия са башет мо́мите, в селото, във Мокрошово! Още си дума думаха, човяк на врата потропа, и си на име повика: — Гьорги ле, бяло бакалче, стани ми, Гьорги, о́тори, да виде вътре с когок сте, с когок ядете и пиете, думате хоратовате, вие за мене думате, за мене и моя Станка, яжте си, холан, пийте си, мо́мите ня споминайте, моя е Станка зелена, зелена, зелен босилек. сега са до три години, от как ми лъжеш момата, кажи ми ше я земеш ле, яку я земеш, ка́жи ми, ко ня е земеш, пак кажи! — Дядо ле, дядо̀ Димо ле, ко имаш мома за главеш, глави я, дядо, жени я, я нема мома да зема, отука от вашто село, майка ми книга проводи, че ми е мома отбра́ла, хубава едигаченка! И кя се Станка углави на день на Църногорово, Станка гу́ната надя́на, че се със китка закичи, оде Гьоргюве замина, ня можа Гьорги да трае, по-близо́ Станка да дойде, още от делек повика: — Защо ме, Станко, лъжеше, лъжеше, та че ня ме зе? — Гьорги ле, младо бакалче, я нале татка проводих, да дойде, да те попита, пък ти му рече, Гьорги ле: — Я нема Станка да зема, нека се Станка углави!