Събрали са се,събрали

Текст

Събрали са се,събрали на Гьоргювото дугене, сички Гьоргюви юлдаше, юлдаше и кафадаре, та ядат, жанъм, и пият, та думат и хоратоват. и за момите споминат - коя е мома най-бяла, най-бяла и най-кървена? Гьорги хми отговаряще: - Я ще ви кажа момите, моми са, холам, в селото Станка дядова Динюва и Еринка Напетулюва, тява са башат момите, башат момите в селото, в селото - в Мокрошово! Още си дума думаше, думаше, хоратоваше и дядо Диню повика: - Гьорги ле, младо бакалче, стани ми,Гьорги,отвори да видя вътре с когог сте, с когог ядете й пиете, със когог хоратовате? Вие за мене думате, за мене, за моя Станка! Сега са,Гьорги,сега са, сега са до три години откат ми лъжеш момата, лъжеш я и я драговаш, пък я,Гьорги ли, не эимаш. Та дойдах да те попитам ще я земеш ли,ли не щеш? Яко я земеш - лъжи я, пък ко я не щеш - кажи хи! Гьорги му отговаряше: - Дядо ле,дядо Диню ле, ко имаш мома стигнала, стигнала мома за главеш, глави я,дядо,жени я, търси на Станка късметят, я нема Станка да зема. Майка ми книга проводи тука да се не женя, в бяла Едига да пода. Майка ми мома отбрала енна ми бяла гъркиня, гъркиня - едигаченка. Не било мало за млого, ми било на недялята. Съмнало света Недяля на день ми Църногорово. Гьорги си конче седлае, седлае, та го играе, в бяла Едига ще върви. И Станкин татко излязе, та си колата впрягаше на панагирят да подат. И кя се Станка премени, та си гуната надяна и на колата сеннова. Като я Гьорги погленна, той си самичек думаше: "Глей, мари, мома хубава, не мяса да е българка, ми мяса да е гъркиня, гъркиня - едигаченка. Нема в Едига да пода - ще взема Станка хубава!"