Събрали са се,събрали, жанъм

Текст

Събрали са се,събрали, жанъм, сичките харамиите, жанъм, горе на Стара планина, жанъм, на хайдушкото сборище, жанъм. Сичките ядат и пият, жанъм най-младото харамийче, жанъм, ни яде ни пие, жанъм. Пита го Дафин войвода, жанъм: Ой те тебе, малко харамийче, жанъм, оти не ядеш, не пиеш, жанъм, дали ти е пушка кацясала, жанъм, ли ти е барукь подмокрен, жанъм? Отговаря малко харамийче, жанъм: Бре ой те тебе, Дафин войвода, жанъм, нито ми е пушка кацясала, жанъм, нито ми е барукь подмокрен, жанъм! Я вчера минах край нашто село, жанъм, край нашто село през хорището, жанъм. На хорището хоро играеха, жанъм, мойто любе църно поцърнено, жанъм, църно поцърнено, мене желяе, жанъм! Старата ми майка църно було носи, жанъм, църно було носи, мене желяе, жанъм. При нея отидах и хи реках, жанъм: - Кърпата ми падна с двясте желтици, жанъм, та няли я найде бабо, стара бабо, жанъм? Та найдах я, ела земи си я, жанъм! Момко, млади момко, жанъм, колко мясаш моегог сина, жанъм, моегог сина, хубавог Гьоргя, жанъм! Пък я хи рекъх, пък я хи рекъх, жанъм: Та я го познавам, я го познавам, жанъм, и той е с нази, с нази ходи жанъм! И кя ми наръча, наръча заръча, жанъм: - Синко, ти му речи, синко ти му кажи, жанъм, той нека в село по-скоро да дойде, жанъм, майка си да види и кя да го види, жанъм!