Стояновите другаре

Текст

Стояновите другаре те на Стояна думая: - Стояне, ти наш другарю, що си кахърен, дертовен, дали ти служба дотежа, или ти конче омаля, дали ти пушка дотегна, или ти сабя омръзна? Стоян дружина думаше: - Дружина вярна, сговорна, ако ме, олам, питате, на вази право ще кажа. Вчера, дружино, отидах във нашто село голямо, голямо село - Търново, край наште двори подминах, край наште двори широки. Двори ни пелин обрасли, а мойта стара майчица тя си низ пелин ходеше, за моя душа раздава. И мене, олам, раздаде и ми,дружино,продума: "Пътниче и ти друмниче, ти Стоянова прилика, вземи за Стоянова душа!" Мене ми много домъчня, я си сабята изпуснах, дано се мама наведе сабята да ми подаде в очите да ме погледне, погледне да ме познае. Тя ми сабята подаде, от жалби не ми продума, от сълзи не ме погледна. Я си надолу отидах, надолу къдя мегданя, на мегдан хоро имаше, а мойте дор две сестрички през плет хорото гледая, мене си жив жалея. Я си на дюкян отидах, отвън на дюкян седея всичките стари стареи и си хорото гледая. Пък моя татко, дружино, червено вино налива и ми за душа служава. И мене, олам, подаде, подаде и ми продума: "Пътниче, младо друмниче, ти Стоянова прилика, пийни за Стоянова душа!" Дружино,ще ви напусна, я ще си ида, дружино!