Сгадали, са се сгадали

Текст

Сгадали, са се сгадали Лолукь и Ненчо двамата, двамата, кафадарето на Ахтополе да подат на Ненча ула да земат. Лолукь на Златка думаше: - Златко ле, млада къщницо, подай ми, Златко, Калинка на конят да я подържам. Ти влязи в долна градинка, набери църнок босилек. църноки рани булчета да се, Златко ле, окича, че госпокь знае, Златко ле, кой ще се назъкь повърне! И стана Лолукь, та тръгна. До Калдъръмът отишли, Лолукь на Ненча думаше: - Ха да се облог обложим кой ще каргънът премине! - Лолукь ле, кафадарю ле, тука се облог не прави, тва не е ряка балканска, еми е море без дъно! Набъркал Лолукь по-напреж, набъркал, че не излязъл. По-подир Ненчо набъркал, набъркал и не излязъл. Сал хми конето изляли на пуста скеля отишли, на пуста скеля Еньняда. Тие, като хи видели, че са конето къпани, къпани коне, давени и хората се сятили, че тва са Лолукь и Ненчо, двамата кафадарето. Попът за цръква клепеше, за цръква, за Свети Петра. И кя се Златка премени със два ми бяли хустане, та си на цръква отиде. Жените, като я видели, видели - спогледали се: "Безбели Златка не знае, че той се Лолукь удави!" Златкина майка думаше: - Златко ле, млада къщницо, поди си, Златко къде вас! Като си Златка отиде, найде кончето отвънка, кончето жално вишяше. Златка комшийки питаше: - Комшийки, наля видехте кой го докара нашят конь? - Златко ле, млада къщницо, кончето дойде самичко, че той се Лолукь удавил!