Тоню на Михал думаше

Текст

Тоню на Михал думаше: - Михале братле по-малко, направи, холам, колата, колата с янгъшето, че на харманът да идеш ръженината да твариш, да я, Михале, занесеш отсреща на Кехалово, на свинарските кочини, да ги, Михале, покрием! Я пък Михал му думаше: - Страх ме е, бате, да ида! Сега е вряме есенно, млого дъждове паннаха, ряките млого слягнаха! Той му се скара батко му и Михал стана, та тръгна. Ръженината натвари и си колата подкара. Като на Голеш отиде, темна е мъгла паннала и дъждът бърже засвиска. Като в Церово отиде, в Церово на колибите и пре ряката отиде, пустата ряка Церовска, че кя ряката слягнала. та влече клади-каменьнье! Михал се чудом чудеше: ако се назъкь повърне, ще му се кара батко му! Прав на яръшът застана, лявият бивол убоде, я пък десният удари. Като в ряката набили, църна се клада зададе, та си колата удари. Бивольлье с яръшът излялч, пък Михал панна в ряката и се е Михал удавил.