Слънцето трепти захода

Текст

Слънцето трепти захода, Рада платното ткаеше. Хем ткае Рада, хем плаче, пък майка хи я питаше: - Радо ле, дъщерю моя, оти ми ткаеш и плачеш. та не ми ткаеш и пяеш? Рада майци си думаше: - Мале ле, мила майчо ле, как да ти ткая и пяя, да не ти ткая и плака: сега са девекь години, девекь години на десекь, откак ме е змей залюбил! Слънцето трепти захода, змей ми се кани да дойда - ми как ли ще го дочакам! - Радо ле,мари хубава, оти на майка не каза, да те майка ти научи, научи, да те пряучи - как да се от змей отнемеш: кога ти дойде млад змею, той ще ти рече, Радо ле: "Радо ле, моме хубава, оти ми ткаеш и плачеш, та не ми ткаеш и пяеш?" Пък ти му речи, Радо ле: "Змею ле, элатнокрилю ле, сега са девекь години, имаме крава ялова - гони се,пък не прифата!" И Рада така направи. Змей си на Рада думаше: - Радо ле, мари хубава, ти ко си малка, глупава - майка ти глупава ли е? Да поде, Радо, да земе от девекь брода водата, от лява перница пената, от главеница стафиди - да стори да я накърми. Кя ще се от бик остави, и ще си дойде със теле. Майка хи така направи, накърми Рада хубава. Като си дойде млад змею, той си на Рада думаше: - Радо ле,мари хубава, как бе, Радо ле, по-малка, по-малка, та че по-хитра, та ме Радо ле, излъга!