Станина майка думаше

Текст

Станина майка думаше, Станина майка на Стана: - Стано ле, мари, хубава, шу съхнеш,Стано,шу вяхнеш като гората подзима, подзима по Димитровдень? Не ти ли е драго, Стано ле, и ти със моми да ходиш, и ти сминь китка да носиш? Стана майци си думаше: - Ми драго ми е,мале ле, ми драго ми е, мер не е, ала не смея от змея, от змея, от златнокрила, от змея, от каскънжия! Че ме е змеят попитал: "Стано ле,мари хубава, ти сгадаш, Стано, ти сгадаш, ти сгадаш да се оглавиш, та везеш, Стано, чукмане и везеш теньки дарове!" Пък я му реках, мале ле: "Змею ле, элатнокрилю ле, я имам сестра по-малка, по-малка и по-хубава, та нехи веза чукмане, и ткая теньки дарове!" Пък той ми рече, мале ле: "Ти лъжи, Стано, ти лъжи, ти лъжи когото искаш - мене не можеш излъга!"