Спань́ното книга изписа

Текст

Спань́ното книга изписа, та я на Дима проводи, на Дима, нз Димковчето, Димо мукая́кь да стане, Желето да ми проводи, Желе малкото бакалче, в дугенет да го о́ставям и в голямото бакальльо, дорде на Стамбол да пода, прямакькя да си пря́купям, на Желе ше му до́несъм, един кат дрехи чо́хени, чохени и казми́рени! Желюва майка на Желе: — Ми ходи, Желе, ми ходи, той ня те вика Спань́ното, в дугенет да му поседиш, дорде на Стамбол да по́де, да поде и да се върне, ями те вика Спань́ното, за Кераца да те оглави, за Кераца, дъщерята си. Ми нека да те оглавим за Денка Димковиченем! Желю майцим си думаше: — Ни́щам я, мале, нищам я, ни́щам я Дена за жена, за жена и за къшница, мене ми се Дена потре́се, потре́се и ми омръзна, кога бях у тях бакалче, люта ме треска трясяше, клета ме глава боляше, кога за о́да повиках, щя да до Дена пла́става, распа́са и гошо́глава, кя харкомите дрънкаше, та у́капките сбираше, и хи на мене даваше!