Събра́ле са се, събрале

Текст

Събра́ле са се, събрале, сичките община́рето, Калица да си разде́лят, Калица още Ивана. Дядо Димо тихом говори: — Върте Калица викайте, викайте да я питаме, защо го връща Ивана, какъв му кусу́р нахо́да! Отишли, повикали я, като отвънка вървяше, кя до дере́кът застана, и срони сълзи два реда. Дядо Димо тихом запита: — Защо го връщаш Ивана, какъв му кусу́р нахо́даш, той е мо́мчето хубаво, ти немаш мо́мче отука, ни тука, ни в Дерекьово! — Нищъм го, нищъм, дядо Димо, мене ми се Иван потре́се, кат се на зефекь събрахме у Елена Урумбеглицка, сичките вино пия́ха, пия́ха, отрезна́ваха, и Иван вино пия́ше, колкото вино пия́ше, толкова по лугь ста́нваше, сичките навън изляха, сякой си с главеницата, Иван самичек излязе, я пък мене ме остави, та си със бате отидах, със бате и със булката. Иван Калици думаше: — Калице, главенице ле, ела ми ръка полюби, халал да ти е Калице, тублата и вляхо́рето, папу́цето и у́шниките. — Како' ми даде, Иване, влахо́рето ми са майчини, влахо́рето и у́шниките, ту́блата ми е донесе бакю Иван от късаба́та, папу́цето ми ги наве́зе Станка учове́м Пеювем, на мене и на булката! Иван е пряз нъш избягал, та я в Бургас отишъл, там са го писир турили, писар бе над писар'ято, той писа книга голяма, та я в Търново прово́ди, на млого здрав'я Калици, Калица на Берберовци, нека се глави́ и жени, я нема веке да дойда!