Тонка се болна разболя

Текст

Тонка се болна разболя, та ляжа девекь години. Гьорги на Тонка думаше: — Я стани, Тонко, я умри, дорде ми ходи любето, любето, Златка хубава! — Я нема Гьорги да у́мра, мъ й нема скоро да стана, търси ми, Гьорги, ила́че, по-скоро да оздравявам! — Тойте са, Тонко, илаче един драм църна утрова! Той на дугенет отиде и на бакалче думаше: — Имате ле църна у́трова, имаме куче га́наво, да зема да го у́тровям! — Имаме, Гьорги, имаме, яла я скъпо даваме, един драм, за един ялтън! Той даде Гьорги елтъ́нет, та юбзе църна у́трова, че я във чаша разбърка, та че пря Тонка отиде, и я на Тонка подаде: — На ти, Тонко ле, ила́че, по-скоро да оздравяеш! — Тва ня са, Гьорги, ила́че, ила́че за оздравяваньня, ями я църна у́трова, я ше утрова изпия, пък ти ми подай дя́тето, дятето, мъжката рожба, да си дятето на́храням от мойто мляко у́тровно, и той със мене да умре, да ня го гледа мащяха!