Станка на межа викали

Текст

Станка на межа викали долу в долната махала у лелине хи Станине. Станала, та е отишла, седяли, шу са седяли и хми момчета отишли. й Станкин драговник там беше, той при Станчица посенна и на Станчица думаше: - Станко ле,мари хубава, кажи ми,Станко,кажи ми, кой ти е пръвьет драговник - от тебе китка да грамнем. та да я дадем на него? Пък кя му Станка думаше: - Стояне любе,Стояне, ти ми си пръвьет драговник - от мене китка да грамнат, та да я дадат на тебе! - Станко ле, мари хубава, ти тука седиш на межа, пък у вас, Станко, дойдаха, пълна къщата сейменьнье, та ядат, Станко, и пият и тебе, Станко, главяха за най-малкото сейменче Станка леля си думаше: Хайде ме,лелю,заведи нагоре у майчине ми да видя тъва работа! Като си Станка отиде, кя на майка си думаше: - Мале ле,ми додя ли ти, мале ле,ми дотегна ли ти на хоро да ме опраташ, от хоро да ме посрещаш, та ме,мале ле,оглави за това пусто сейменче, сейменче - та друга вяра, ни знато, нито познато! Станкина майка думаше: - Мълчи, Станко ле, мі плака! Сама те майка оглави и сама ще те разглави! Не било мало за млого и сейменьньето дойдаха Станка за булка да земат. Станкина майка излязе поцърнена и погрознена, та си сейменьнье посрещна, посрещна и хми думаше: Сейменьные, добря ни дохте, ма по-добря да не дойдехте, че Станка вчера почина! Сейменьные се спогледаха, спогледаха и спродумаха. А най-малкото сейменче той на баба си думаше: Хайде не, бабо, заведи на Станкиното кеурье - да видим, да повярваме! Кя ги на гробье заведе. заведе, та хми показа енно ми ново кеўрье.