Станка на межа викали

Текст

Станка на межа викали долу в долната махала, на лелинем хи межета. И хми момчета отишли. Станкинът пръвьет драговник и той на межа отиде. Отпреж Станчето посенна и на Станчето думаше: - Станче ле,мари хубава, ти тука седиш, Станче ле, пък у вас хора гълчаха, та тебе, Станко ле, главяха, за турчина - юзбашията. Знаеш ли, Станко, знаеш ли, знаеш ли,или не знаеш? Като на Станка казаха, кя на леля си думаше: - Стани ме, лелю, заведи, млого ми стана лошево, твърде ме глава заболя, ще ўмра,лелю,ще ўмра! Като си у тях отиде, кя на майка си думаше: - Мале ле, върля машехо. мале ле, не найде ли се за мене момче българин, та ме за турчин оглави, за турчин, за юзбашия! Мина се енна недяля - Станка се от душа отдели.