Мари Стано, мари бяла Стано

Текст

Мари Стано, мари бяла Стано, бяла Стано,мари,Урдувизка! Изгори ме,мари бяла Стано, изгори ме,мари,изсуши ме, та ме стори, мари, суха вяйка, суха вяйка, мари, орехова! Твойто лице, мари бяла Стано, като звязда,мари, в ясно небо! Прочула се,мари,бяла Стана, бяла Стана, мари Урдувизка от град - в града, мари, в Цариграда, че е бяла, мари, за ханъмка, за ханъмка, мари, за царица! Де я зачу,мари,самси царят, самси царят, мари, бре турчинът. Той проводи, мари, триста души, триста души, мари, църни турци, църни турци, мари, янадолци да я земат, мари, за царица. Отишли са,мари, и я зели, турили я,мари,във колата, че тръгнали, мари, да си ходят. Га изляли, мари, отвън порти, отвън порти, мари, отвън село, та стигнали, мари, до тумбите, бяла Стана, мари, сълзи рони. Стар турчин хи, мари, отговаря; - Мълчи, мълчи, мари бяла Стано, мълчи, мълчи, мари, недей плака, не те зимат, мари, за слугния, ми те зимат,мари,за царица! Обърни се,мари,та погленни - вашто село, мари, огънь гори, вашто село, мари, вашта къща! Отговаря, мари, бяла Стана: - Нека гори, мари, да изгорят моя майка, мари, и мой баща, че си бяхме мари, девекь бракькье, девекь бракькье, мари, девекь сестри, сй дадаха, мари, в нашто село, в нашто село, мари, нашта вяра, нашта вяра, мари, на българи, мен дадаха, мари, в друго село, в друго село, мари, друга вяра, друга вяра, мари, на турчина! Стар турчин хи, мари, отговаря: - Мари Стано, мари, бяла Стано, какво искаш,мари, да подариш на вашто село, мари, ваште хора?