Мари Стано, мари бяла Стано

Текст

- Мари Стано, мари бяла Стано, чу ли, Стано, мари, и разбра ли, че дойдаха, мари, триста души, триста души, мари, църни турци, църни турци, мари, янадолци? Съставиха, мари, гемийката, отидаха, мари, при Станине, да си земат,мари,бяла Стана. Купиха я,мари, и я зеха за тридесте, мари, труцки лири. Не тръгнова, мари, гемийката, ами стои, мари, във морето, във морето, мари, над батакът, че си плаче, мари, бяла Стана. Стар турчин хи, мари, проговаря: Мари Стано, мари, бяла Стано, мълчи, Стано, мари, недей плака, не те водим, мари, за слугиня, ми те водим, мари, за царица! Обърни се,мари,та погленни да си видиш, мари, вашто село - вашто село, мари, огънь гори, вашто село, мари, вашта къща! Отговаря, мари, бяла Стана: - Ой те тебе, мари, стар турчине, нека гори, мари, да изгори! Че си бяхме, мари, девекь брата, девекь брата, мари, девекь сестри, си дадаха, мари, на българи, на българи, мари, наша вяра, мен дадаха, мари, друга вяра, друга вяра, мари, на турчина!