Бърза хорото водеше

Текст

Бърза хорото водеше, хорото на хорището със девекь пръчки ялтъньнье и дванадесте сйнчени, сйнчени - маламòсани. Турците халка седяха, та си кавето пияха, чорбажилълята питаха: - Чие е,холам,чие е, чие е тъва дъщеря, дето ви води хорото, хорото на хорището? Чорбажинте думаха: - Ми тва е,холам,ми тва е, тва е на Рагю сѐстра му - сестра му Бърза хубава! Турците пак хми рекаха: Пòдите Радя викайте, викайте да го питаме, нъстена ли е сѐстра му! Отишли повикали го. Турците Радя питаха: Раде ле, бяло Кайрячко, нъстена ли е сѐстра ти, ей тъва мома хубава, дето ви води хорото? Нъстена, турци, нъстена, нъстена, не е на лъжа! Тие му турци рекаха: - Раде ле,бяло Кайрячко, поди си, Рагю, къде вас, разточи тенька плакета, заколи патка-мисирка - та вечер у вас ще дойдем! Рагю си в къщи отиде и на майка си думаше: - Да речеш,мале,на Бърза: да не се млого премяне, стига ялтъньнье да носи, стига хорото да води, че вейке ми е додяло, додяло и дотегнало турците мене да викат, да викат и да ме питат, заради Бърза хубава! Че хи се канят, мале ле, канят се да я окрадат! Кя му майка му думаше: Рагю ле, зильлярине ле, Рагю ле, касканжию ле, Рагю ле, та що зильляса на енна сестра петимна, петимна - Бърза хубава! Ялтъньньето са делени: твойте са, Рагю, двадесте, Гьоргюви - осемнадесте, Бързини - четеридесте!