Стоян на Руска думаше

Текст

Стоян на Руска думаше: - Руско ле,мари Попова, Попова - чорбажиюва, чу ли, Руско ле, разбра ли, че кържалиите тръгнали от село, Руско, на село, та горят, Руско, и колят и малки моми събират! Хората гласят да бягат, да бягат, да се разнисат, твой татко, Руско, как глаши, как глаши - къдя ще поде? - Стояне любе,Стояне, мой татко глаши да подем тъва пуста Златица, дето се скоро засели - дано се скоро разсели! Че там си,любе,отиват от сяко село по един, от нашто село - двамина, уйкото и калекото. . - Еми я,Руско,еми я - къдя, Руско ле, да пода? - Стояне любе,Стояне, ти имаш дремно иманьне, продай си дремно иманьне, та го на прамакя направи. млад безиргянин да станеш, от село на село да ходиш, дор на Златица да дойдеш, да питаш, да разпитуваш де седи Руска Попова, бре новата ви селянка. Не било мало за млого, ми било на годината. Руска си дърва сечяше на бащинът си дървалник. Поясът хи се разпаса, дигна се да го запаше. Стоян на Руска думаше: - Момичко, та златиченко, де седи Руска Попова - бре новата ви селянка? Пък кя му Руска думаше: - Стояне любе, Стояне, ми я съм Руска Попова - новата ни селянка!