Мари Стано, мари, бяла Стано

Текст

Мари Стано, мари, бяла Стано, бяла Стано, мари, Урдувизка! Седемдесекь, мари, села ходих, седемдесекь, мари, и четери, седемдесекь, мари, моми галих, седемдесекь, мари, и четери, седемдесекь, мари, китки грабих, седемдесекь, мари, и четери. Сички китки, мари, вяхнат, съхнат, твойта китка, мари, нитой вяхне, нитой вяхне, мари, нитой съхне - колкот я нося, мари, подмладява! Прочула се,мари,бяла Стана, бяла Стана, мари, Урдувизка от град - в града, мари, в Цариграда! Де я зачу,мари,самси царят, самси царят, мари, бре турчинът. Той проводи, мари, триста души, триста души, мари, църни турци, триста души, мари, янадолци да я земат,мари,за царица. Отишли са,мари,и я зели, турили я,мари,в гемийката, лъзнали я, мари, по морето. Най-голямят, мари, хи думаше! - Мари Стано, мари, бяла Стано, бяла Стано, мари, Урдувизка, обърни се,мари,та погленни, та погленни, мари, вашто село - вашто село, мари, огънь гори, вашто село, мари, вашта къща! Отговаря, мари, бяла Стана: - Нека гори, мари, нека горят, нека горят, мари, да изгорят моя майка, мари, и мой татко! Че си бяхме, мари, девекь брата, девекь брата, мари, девекь сестри, си дадаха, мари, в нашто село, в нашто село, мари, наша вяра, наша вяра, мари, на българи, мен дадаха, мари, в друго село, в друго село, мари, друга вяра, друга вяра,мари,на турчина!