Станка седи в градинка, Стано моме хубава

Текст

Станка седи в градинка, Стано моме хубава, н градинка под чоряшка, Стано моме хубава, под бял-цървен трендафел, Стано моме хубава. Край Станкине минаха, Стано моме хубава, старо горко без конче, Стано моме хубава, и лефтеро със конче, Стано моме хубава. Жененото подмина, Стано моме хубава, лефтерото остана, Стано моме хубава, и на Станка думаше, Стано моме хубава: - Стано моме хубава, набери ми, Стано ле, от твой ранен босилек, Стано моме хубава, от мораво лиляче, Стано моме хубава! Конче Станки думаше, Стано моме хубава: - Че набирай, Стано ле, Стано моме хубава, от твой ранен босилек,Стано моме хубава, от твой ранен босилек, Стано моме хубава, от мораво лиляче, Стано моме хубава! Девекь села минахме, Стано моме хубава, девекь китки зимахме, Стано моме хубава, на пътят ги фърляхме, Стано моме хубава! Юнак кончи думаше, Стано моме хубава: - Конче, дано поживеш, конче, ти мой другарю, доде подем до Стамбул, конче, ти мой другарю, подем, конче, и дойдем, конче, ти мой другарю! Конче,ще те натварям, конче, ти мой другарю, девекь кила пшеница, конче, ти мой другарю, десетото бял ориз, конче, ти мой другарю, и я върху ще сенна, конче, ти мой другарю, та че ще те попитам, конче, ти мой другарю, какво ти е на тебе,конче,ти мой другарю. Такова е й на мене, конче, ти мой другарю, за Стакинят босилек, конче, ти мой другарю!